По мярка 4.2 на ПРСР проекти от чувствителни сектори с ВЕИ имат приоритет
Голям форум като специализираното изложение за храни и напитки включващо само по себе си няколко специфични изложения за месо, мляко, хлебни изделия, технологии, развитие на хорека сектора е тъкмо мястото, където може да се представи на заинтересованата публика в детайли подробна информация относно кандидатстването по мерките от селската програма. Едно от съпътстващите събития по време на изложението бе свързано с иновациите в производството на млечни продукти, в рамките на което консултантът Димитър Манов разясни детайлно критериите на които трябва да отговарят проектите по една от може би най-атрактивните мерки - 4.2 касаеща инвестиции в преработвателни мощности.
С оглед и на климатичните промени и на настоящото повишение в цените на енергоизточниците, които пряко засягат производителите и преработвателите от хранителната индустрия, възможността да се повиши ефективността на предприятията прави тази мярка още по-атрактивна.
Специалистът посочи, че в техния опит като консултанти особено атрактивни са били и продължават да са проекти, насочени към повишаване на енергийната ефективност и фотоволтаични системи. „Повечето подобни проекти са атрактивни за инвеститорите дори без да се подпомагат с европейски средства, и едно от направленията свързани с повишаване на енергийната ефективност са фотоволтаиците“, сподели експертът. Като успешен пример той посочи проект за изграждане на мандра в Гърция, при който използването на електроенергия е било намалено с 35%. По думите му това са решения които са приложими за млекопреработвателите и у нас, с уговорката, че всеки един проект изисква конкретен подход и решения във връзка с организацията на производството.
От какво зависят шансовете за одобрение на проектите по мярка 4.2 ?
Практиката според Манов е показала, че за проекти, чиито шансове за одобрение са под 80% не е реалистично въобще да се пристъпва към тяхното разглеждане. Новият прием по подмярка 4.2, който трябва да стартира в средата на октомври и да продължи най-малко поне до края на февруари каквито са очакванията на експерти и консултанти благоприятства кандидатите от една страна с по-големия бюджет от предходни приеми от 200 млн. евро, и от друга с това, че са изключени като кандидати новосъздадени предприятия. Това ще позволи до финансиране по тази подмярка да имат достъп само реални преработвателни предприятия. Ние от асоциацията на консултантите, заедно с асоциациите на млекопреработватели и месопреработватели успяхме да постигнем обща позиция по искането да се въведе подобно ограничение, защото по-голяма част от реално работещите предприятия които не са в селските райони не получиха нужния брой точки в първия прием и бяха в режим на изчакване в рамките на една , две дори три или четири години, докато новосъздадени компании трябваше да се убедят, че нямат възможност да реализират проектите си“, сподели експертът.Сегашната ситуация с постоянно намаляване в броя на работещите предприятия заради голямата конкуренция по между им, и увеличаване дела на търговията във веригите оказва натиск върху малките производители. Тенденцията според него е средните и по-големи производители да увеличават възможностите и капацитета си за работа.
„В настоящият прием предприятията от млекопреработвателния бранш, които към 20-те си точки за чувствителен сектор, които добавят точките за внедряване на иновации, т.е. задължението 45% от инвестициите да са свързани с подобряване на автоматизацията, организацията и дигитализацията в предприятието и точките за ВЕИ, смятаме, че шансовете им за успех са достатъчно високи“, продължава той. Още по-голям шанс биха имали предприятия , които отчитат достатъчно висока печалба, ако не са били подпомагани досега по тази мярка и са реализирали експорт.
„Според нас ще бъдат одобрени проекти които успеят да обосноват иновацията, имат инвестиции във възобновяеми източници основно слънчеви панели, ще получат финансиране“, уточнява той. Сред критериите според Манов, които не биха имали толкова голяма тежест за определяне шанса за одобрение на проектите по подмярка 4.2 са този за персонала и за биологичното производство.
Иновациите не трябва да се въвеждат самоцелно, а да водят до повишаване на ефективността
Един от най-щекотливите критерии на които обърна внимание бе този за въвеждане на иновации, като трудността при него се състои в това, че във времето у нас са се развили поне десет определение на това що е иновация, като то се адаптира към всяко направление за кандидатстване. Важното е, че при предстоящия прием по тази подмярка, изискванията за иновации са свързани конкретно със следващия програмен период. В критерия за иновации по думите му освен внедряване на нови мощности за дадено предприятие се включват и процеси свързани с автоматизация и дистанционен контрол и дигитализация на данни, като задължително трябва да има обосновка за повишаване енергийната ефективност в предприятието. „Инвестицията в автоматизация и дигитализация не трябва да е самоцелна, а да се направи така че да се повиши ефективността на производството и неговата конкурентноспособност, така че то да стане по-привлекателно за запазване на персонала“, посъветва кандидатите Манов.
Целта на тези европейски програми според него е да повишат устойчивостта на предприятията, така че да успеят да задържат кадрите си. След влизането ни в ЕС според него се е увеличила неимоверно конкуренцията в хранителния бранш, и за дадено млекопреработвателно предприятие конкуренцията не е вече на предприятието в съседния град, а тя е на предприятията в страни като Гърция и Полша, където често работят дори с по-ниски цени на млякото. Що се отнася до групите и организациите на производители, те според експерта у нас не са с такава тежест особено в млекопреработвателния сектор за разлика от Полша например, където два от трите най-големи млекопреработватели са кооперативи.
Консултантът припомни, че един от пунктовете в критериите за допустимост по който има различия в мненията с Брюксел и заради който беше спрян приемът по подмярка 4.2 е този за възможността за доставките от свързани предприятия да се признават за собствена продукция. И браншови организации и консултанти са на мнение, че това трябва да остане като критерии, защото най-естественото е фермерското стопанство да запази характера си, а преработвателното предприятия да си остане преработвателно, и ако между тях има свързаност тя да се отчете като собствена. „Няма нужда от антагонизъм между дейностите, защото например ако един фермер започне сам да преработва своята продукция, той вече няма да отговаря на определението за фермер“, счита консултантът. Другият казус повлиял за спиране на приема по тази подмярка е бил свързан с възможността по нея да кандидатстват предприятия без 36 месечна история, които обаче са закупили обект, в който е имало преработка в рамките на 36 месеца.
Той изрично подчерта, че за разлика от машиностроителните предприятия за които летвата за иновации е по-висока и е свързана със създаването им на територията на самите тях и е свързана с патенти, тук в случая за доказване на иновации не се изискват подобни патенти. Подобно изискване за доказване на дадена иновация чрез патент няма нито към доставчика, нито към млекопреработвателните предприятия.
Инвестициите във ВЕИ задължително трябва да са насочени към осигуряване на енергия за даденото предприятие
За да бъде подкрепена дадена инвестиция във ВЕИ според Манов, то тя трябва да е насочена към изграждането и въвеждането в експлоатация на мощности, които да са свързани с осигуряване на енергия за конкретно предприятие, и добитата от тях енергия не може да се продава на пазара. Осигуряването на енергия от соларни системи и други възобновяеми източници за нуждите на предприятието трябва да се разбира в перспектива, като ако в рамките на същия проект или извън него се предвижда внедряване на нови мощности, които да натоварват системата, това означава, че това може да се предвиди в рамката на проекта и да касае разходи за мощности не само за минал период, но за оборудване, което се планира да се внедри в следващите две или три години. „Общият срок на изпълнение на подобни проекти с внедряване и на ВЕИ източници като фотоволтаици автоматично става три години“, уточни експертът. Освен ВЕИ в проектите може да се включва и изграждането на биогаз инсталации и панели за производството на топлинна енергия. „Не е задължително ВЕИ да минава през електричество а производството на топла вода също води до намаляване на разходите за енергоносители“, добави още той. Точките по този критерии се получават и ако впроекта е залегнало изграждането на пречиствателна станция, като за целта трябва да се предвидят 15% от инвестициите. При наличието на по-голям бюджет по думите му отсяващ фактор ще е пазарът.
Очаква се през следващата седмица от аграрното ведомство да се обобщят получените становища и да стартира отново приемът на проекти по подмярка 4.2.